До ада и обратно: Царството на скандинавската богиня на подземния свят
Легендите описват по какъв начин по време на своите странствания Локи (богът на хитростта и пакостите в скандинавската митология-бел.ред.) останал за три години при великанката Ангурбода (носеща тъга, предлагаща печал). От тази връзка се родили хтонически чудовища. Най-известните деца на Локи и Ангурбода били вълкът Фенрир, змията Йормугандр и богинята Хел. Легендите описват, че децата на Локи и Ангурбода били родени в тъмна пещера в Йотунхайм и боговете ги виждали като знаци на болежка, грях и гибел. Асите се страхували от капацитета заложен в трите деца на Локи толкоз доста, че вързали Фенрир, хвърлили Йормугандр в огромното море и прогонили Хел в подземния свят. Хел управлявала царството и самият Один й дал власт над всичките девет измерения.
Пътят към Хел
Вярвало се също, че богинята Хел имала власт над всички мъртви, като се изключи грубо убитите, които били отвеждани във Валхала. Подобно, до известна степен, на Сварталфхайм, царството на Хел също имало подземни обитания и до него можело да се стигне след дълго пътешестване по леден и неравномерен път през тъмните региони на далечния Север.
She’s the named Hel…
The Norse goddess of death and the underworld…
— Jaguarjin (@jaguarjin)
Легендата споделя, че даже Хемрод трябвало да язди Слейпнир девет дълги нощи, с цел да стигне до входа на царството, ситуирано оттатък река Гьол. Извираща от извора Хвергелмир в Нифлхайм, река Гьол прекосявала през Гинунгагап (първичната празнота, в която живеел великият дух на света Фимбултир) и по-късно стигала до другите светове.
В Хел (Хелхайм) реката минавала покрай портата на подземния свят, действайки като граница. Гьол също e името на скалата, към която бил вързан Фенрир. Що се отнася до самата река, съгласно легендите тя е извънредно студена и е цялостна с ножове.
Going to Hel and Back: The Realm of the Norse Goddess of the Underworld
— Cult of Amon Ra (@Cultofamonra)
Единственият метод да пресечете реката бил през моста Гяларбру - бистър мост със златна арка, който се държи на един косъм. Мостът имал непрекъснат страж - женският скелет Модгуд. За да преминат духовете, трябвало да й платят такса кръв. Във „ Валхала “ Джулия Клинтън Джоунс разказва моста по следния метод:
Стъкленият мост висеше на косъм
Надвиснал над реката ужасна -
Гьол, граница на Хел.
Сега тук стоеше девойката Модгуд,
В очакване да вземе жертвената кръв -
Девойка ужасяваща за гледане,
Без плът, с плащеница и нощница.
За да преминат през моста, духовете употребявали фургони и коне, които били изгаряни до тях на погребалната клада. Освен това телата на мъртвите постоянно били снабдявани с чифт здрави обувки, особено изработвани, с цел да защищават краката им по време на пътуването по неравния път, водещ до Хел.
След като прекосявали моста Гялар, духовете стигали до Желязната гора, чиито дървета били с стоманени листа. Оттук нататък те трябвало да продължат пътя си, до момента в който стигнат портата на Хел. Тя се пазела от свирепото куче Гарм, което живеело в тъмната пещера Гнипа и единственият метод да бъде успокоено бил като му се предложи Хел-торта. Според легендата тези сладкиши постоянно имали мечтаното деяние за тези, които давали самун на нуждаещите се до момента в който били живи.
Как изглеждало царство Хел?
След като се влезе през основната врата в нахлулия мраз и мрачевина се чували разнообразни звуци. Това били звуците от извора Хвергелмир, на потоците на Хел и на придвижванията на ледниците в Еливагар. Потоците, които се вливали в това царство включвали Лайптер, където се полагали тържествени обети, и Слид - реката с мечове във водите си.
Calling all believers in new beginnings!
Embracing the wise words of Hel, the Norse Goddess of the Underworld....
Let us celebrate to transformative power of transitions and find solace in the endless possibilities that lie beyond the veil.
— The Wake (@twakegame)
Голямата зала на богинята Хел носела името Елвиднер, което означавало „ бедност “. Според легендата ястието й било Глад, ножът й бил Алчност, мъжът й бил Безделие, прислужницата й била Леност, леглото й било Скръб, прагът й бил Разруха, а завесите й били Пожар. Джулия Клинтън Джоунс разказва залата на Хел по следния метод:
Елвиднер беше залата на Хела.
Оградена с солиден стоманен зид;
Ужасяващ е този висок замък!
Гладът беше разкрит масата й;
От боклуци беше нейният нож; леглото й, остра грижа;
Изгаряща тъга беше нейния празник;
Избелени кости посрещаха всеки гост;
Чумата и гладът пееха своите рунически песни,
Смесени със суровите мелодии на Отчаянието.
Мизерия и мъка
Винаги в дома на Хел ще бъдат!
В Хел имало разнообразни места за другите хора, които влизали в царството. Сред тези, които отивали в Хел след гибелта си били нарушителите, лъжесвидетелите, тези, които имали неприятния шанс да умрат, преди да пролеят кръв, тези, които умирали от напреднала възраст и от болест. Смъртта от напреднала възраст или от болест се наричала „ сламена гибел “, защото леглата по това време били направени от плява.
По темата
Пътят към Хел
Вярвало се също, че богинята Хел имала власт над всички мъртви, като се изключи грубо убитите, които били отвеждани във Валхала. Подобно, до известна степен, на Сварталфхайм, царството на Хел също имало подземни обитания и до него можело да се стигне след дълго пътешестване по леден и неравномерен път през тъмните региони на далечния Север.
She’s the named Hel…
The Norse goddess of death and the underworld…
— Jaguarjin (@jaguarjin)
Легендата споделя, че даже Хемрод трябвало да язди Слейпнир девет дълги нощи, с цел да стигне до входа на царството, ситуирано оттатък река Гьол. Извираща от извора Хвергелмир в Нифлхайм, река Гьол прекосявала през Гинунгагап (първичната празнота, в която живеел великият дух на света Фимбултир) и по-късно стигала до другите светове.
В Хел (Хелхайм) реката минавала покрай портата на подземния свят, действайки като граница. Гьол също e името на скалата, към която бил вързан Фенрир. Що се отнася до самата река, съгласно легендите тя е извънредно студена и е цялостна с ножове.
Going to Hel and Back: The Realm of the Norse Goddess of the Underworld
— Cult of Amon Ra (@Cultofamonra)
Единственият метод да пресечете реката бил през моста Гяларбру - бистър мост със златна арка, който се държи на един косъм. Мостът имал непрекъснат страж - женският скелет Модгуд. За да преминат духовете, трябвало да й платят такса кръв. Във „ Валхала “ Джулия Клинтън Джоунс разказва моста по следния метод:
Стъкленият мост висеше на косъм
Надвиснал над реката ужасна -
Гьол, граница на Хел.
Сега тук стоеше девойката Модгуд,
В очакване да вземе жертвената кръв -
Девойка ужасяваща за гледане,
Без плът, с плащеница и нощница.
За да преминат през моста, духовете употребявали фургони и коне, които били изгаряни до тях на погребалната клада. Освен това телата на мъртвите постоянно били снабдявани с чифт здрави обувки, особено изработвани, с цел да защищават краката им по време на пътуването по неравния път, водещ до Хел.
След като прекосявали моста Гялар, духовете стигали до Желязната гора, чиито дървета били с стоманени листа. Оттук нататък те трябвало да продължат пътя си, до момента в който стигнат портата на Хел. Тя се пазела от свирепото куче Гарм, което живеело в тъмната пещера Гнипа и единственият метод да бъде успокоено бил като му се предложи Хел-торта. Според легендата тези сладкиши постоянно имали мечтаното деяние за тези, които давали самун на нуждаещите се до момента в който били живи.
Как изглеждало царство Хел?
След като се влезе през основната врата в нахлулия мраз и мрачевина се чували разнообразни звуци. Това били звуците от извора Хвергелмир, на потоците на Хел и на придвижванията на ледниците в Еливагар. Потоците, които се вливали в това царство включвали Лайптер, където се полагали тържествени обети, и Слид - реката с мечове във водите си.
Calling all believers in new beginnings!
Embracing the wise words of Hel, the Norse Goddess of the Underworld....
Let us celebrate to transformative power of transitions and find solace in the endless possibilities that lie beyond the veil.
— The Wake (@twakegame)
Голямата зала на богинята Хел носела името Елвиднер, което означавало „ бедност “. Според легендата ястието й било Глад, ножът й бил Алчност, мъжът й бил Безделие, прислужницата й била Леност, леглото й било Скръб, прагът й бил Разруха, а завесите й били Пожар. Джулия Клинтън Джоунс разказва залата на Хел по следния метод:
Елвиднер беше залата на Хела.
Оградена с солиден стоманен зид;
Ужасяващ е този висок замък!
Гладът беше разкрит масата й;
От боклуци беше нейният нож; леглото й, остра грижа;
Изгаряща тъга беше нейния празник;
Избелени кости посрещаха всеки гост;
Чумата и гладът пееха своите рунически песни,
Смесени със суровите мелодии на Отчаянието.
Мизерия и мъка
Винаги в дома на Хел ще бъдат!
В Хел имало разнообразни места за другите хора, които влизали в царството. Сред тези, които отивали в Хел след гибелта си били нарушителите, лъжесвидетелите, тези, които имали неприятния шанс да умрат, преди да пролеят кръв, тези, които умирали от напреднала възраст и от болест. Смъртта от напреднала възраст или от болест се наричала „ сламена гибел “, защото леглата по това време били направени от плява.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ